Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Лейтенант доктор Ева Георгиева е част от първия в историята на България випуск военни лекари. Родена е в София, само че взема решение взема решение да учи медицина във Варна по пилотната стратегия на ВМА, Висшето военноморско учебно заведение и МУ-Варна. В края на образованието си се подрежда на челните места в класацията за отличен триумф и стартира работа в столичната Военна болница. В момента работи в Спешно поделение на ВМА, специализира „ Авиационна медицина ” и мечтае да стане хирург. 

Д-р Георгиева, по какъв начин решихте да станете боен доктор? Имаше ли хора, които се опитваха да Ви разколебаят?

От дребна фантазията ми е да оказвам помощ на хората и всяко мое решение ме е водело към специалността ми на доктор. Военната част пристигна като бонус, не влизаше в проектите, само че ме построи като борбена персона. Днес, когато обърна взор обратно, не скърбя за избора си.

Колкото до разколебаването, да, имаше такива хора, само че както наподобява не са повлияли на решението ми!

А кой Ви даваше кураж, че ще се справите и ще съумеете?

Цялото ми семейство стоеше зад избора ми и ми помагаше в сложните моменти, само че майка ми постоянно е била на напред във времето и е съпреживявала всички неволи с мен.

Разкажете за първите дни и седмици от следването си – коя беше първата страст, която Ви завладя, от какво се уплашихте, на какво се зарадвахте?

Първо изпитах автентичен боязън – боязън от това дали ще се оправя с това мъчно начинание, дали няма да отчайвам хората, които ме поддържат и имат вяра в мен, дали съм взела вярното решение, дали изборът ми е верен.

Непознати хора, непозната среда, някой ти вика отсреща без да знаеш какво си направил неправилно, внезапно всички наподобяват еднообразно и дават отговор по еднакъв метод, губиш лека-полека идентичността си, само че в един миг свикваш с хората, с ситуацията и идва същинската компликация – следването на медицина. Започват колоквиуми, изпити и се чудиш с какво си се захванал. Но в последна сметка се научаваш да се радваш на дребните неща, да цениш времето, прекарано с околните и със самия себе си.

На кои преподаватели дължите най-вече за образуването си като персона и като доктор?

С сътрудниците ми изкарахме няколко години в онлайн образование, което лиши доста от връзката ни с преподаватели и пациенти. Въпреки това, практическите ни стажове се организираха във ВМА – София и това оказа помощ да запълним дупките в образованието ни. Именно на тези стажове срещнах хората, които ми демонстрираха какво е да си предан на специалността и идеята, с която си се заел.

Д-р Светозар Марангозов от Клиниката по съдова хирургия към ВМА – София до ден сегашен остава образец за това по какъв начин би трябвало да правя работата си и да се отнасям с пациентите си, за което ще съм му постоянно признателна.

Какво беше чувството за Вас, когато получихте първото си офицерско звание – лейтенант?

Бях доста горда със себе си. В един прелестен момент всичко, което бях претърпяла и научила за шестте години, се отплати. Блажен миг на душевно задоволство... Можех да го видя и в очите на фамилията си – горделивост, това ме направи още по-щастлива.

Разкажете за работното си всекидневие в този момент? Носи ли Ви задоволство, смятате ли, че сте създали верния избор?

Малко по-различно е, когато към този момент си практикуващ доктор. Отговорността е огромна – към пациентите и техните близки. Сега работя като доктор в Спешното поделение на ВМА – София – ковачницата за положителни лекари. Не е загадка, че най-бързо се учи там – минават хора във всякаква възраст и с всевъзможни недоволства, докосваш се до всички сфери на медицината, събрани на едно място. Работата е динамична и забавна, има дни, в които се прибираш изцеден, само че удовлетворението, че си оказал помощ на някого, и благодарността в очите на околните му е зареждащата мощ в нашата специалност. Сигурна съм, че съм направила верния избор.

Какви са упоритостите Ви за професионална реализация оттук насетне?

Винаги съм си се представяла като хирург. Сръчна съм и се изучавам бързо, считам, че по този начин ще дам най- положителното от себе си за света. Докато се случи това обаче имам още път да извървя, а точно да завърша военномедицинската си специализация „ Авиационна медицина “ и втората си магистърска степен „ Здравен мениджмънт ”.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Обичам да извозвам свободното си време измежду природата, дали ще е разходка в планината и подчинение на някой връх или каране на ски в зимния сезон, под слънчевите лъчи постоянно ми е прелестно. Не пропущам благоприятни условия и да пътувам по света, харесва ми да опознавам нови култури и да навестявам непознати места, демонстрира ми какъв брой малко знам в действителност за живота.

Коя своя фантазия бихте желали да видите осъществена в близко бъдеще?

Да основа свое семейство. След като отделих толкоз време и внимание за учението, в този момент е времето да се обърна към персоналния си живот.